Постинг
29.01.2017 21:24 -
Мислите в главата и главата в мислите ми.
Да търся съществуването на Бог, когато си стоя тук и тихичко мечтая. Поглеждам навътре в душата си и между кътчетата на мир и спокойствие се прокрадва едно болно желание, една болна амбиция. Това е амбицията да се състезавам, да съм най-добрия в нещата, които правя. Бог е направил мен така, мисля си и отхвърлям всякакви теории на еволюцията. Да мога да видя това искане дълбоко вътре в мен е висша форма на осъзнатост. Да търся бог е все едно да се оглеждам за спасението на всеки на ъгъл, но от какво да бъда спасен? Спасен от болната ми амбиция, която понякога ме наранява, от неистовото желание да правя нещата така както трябва и да давам най-доброто, на което съм способен. „Нищо не може да ме спаси, от това което искам“ и единственото ми избавление е в това да спра да мисля. Но не се чувствам като жертва, а това е странно. Тази двойственост в характера ми винаги ме е убивала и е водела до колебания. От тихото чувство на спокойствие и тишина до желанието ми да бъда първи. В това се изразява двойствеността на характера ми и откровена ме е страх да не се поддам на исканията си, защото знам, че няма връх за покоряване, а само стъпки. И също знам, че това което търся търси мен и може би ще ме намери, винаги ме е намирало. Не ми остава нищо друго освен това да дишам дълбоко..
Няма коментари
