В широките крачки на тихата ми душа, се чува тропота на милиарди бурни слова! Убивам шепота на този изкусен творец и тишината започва на прага на тоя дворец..   Бавно и плахо отварям вратите на замъка, а там е тъмно - пълня нищото с празнота. В изобилие безвкусно откъсвам от залъка, а творецът във мен тихо умря в слепота.