Негативното поле се простира на милиони километри. Аз се намирам близо до столицата „Негатив”. Натоварен от стреса, се прибирам изморен всеки ден. Сядам, лягам...каквото и да правя. Пускам негативните новини, ям негативните сандвичи и т.н. Усещам как съзнанието ми е изхабено от нечий наставления, съвети и заповеди. Искам да бъда себе си! Изморен от вътрешните ми гласове и колебания. Омръзна ми като се прибера и да се чувствам разделен на три части: тяло, душа и съзнание. Опитвам се малко, по-малко да събера шибаните парчета в едно цяло, това е моята формула за съвършенство, но така и ще получа една силна индивидуална личност, сред която другите големи ще се чувстват като джуджета. И така, нося на плещите те си голям товар негативизъм, който трябва да разтоваря. Пускам якия бийт с пианото и снера, който кърти стената. Отварям на белия лист и започвам да пиша откровения от дълбините на моята душа. Когато истината се слее със своя най-верен събеседник – листа, всичко е наред. Една истина, когато се каже веднъж, тя остава във вечността. Няма лъжа, която да е по-тежка от нея. Истината! Когато кажа истина и сякаш негативния товар слиза от мен. Чувствам се по-лек и по-спокоен. А на листа остава следното послание..

„Душата ми е супер изтощена!

Аз съм батерия и мишена,

която повече не мога да заредя!

Там се забиват стрели и ЩЕ УМРА! „

Следва продължение...

Така звучи..моята изповед пред листа..