Животът в България е сладък, прекарваме много от свободното си време в ресторанти, кафета, където се социализираме и споделяме време с близките си хора и с приятелите си. Някъде там между кафетата остава и много забавление остава скрит и нашият Аз. Нали сме българи и отделяме повече време да се оглеждаме в душите на другите хора отколкото нашите собствени. Някъде там измежду лютите шкембета и вицовете за Иванчо и Марийка ние губим нашата идентичност. Да гледам себе си и да се стремя към собственото си благополучие е качество в България, казвам качество, защото е рядко и трудно да се срещнат хора притежаващи го. За какво ми е на мен, нали и другите го нямат?

В България искаме да бъдем „най-големите“ – кой се направил най-много на тарикат, кой откраднал най-много без да бъде наказан, кой изпил най-голямо количество твърд алкохол, кой минал най-много на аванта. В България е лесно да бъдеш голям, но е трудно да бъдеш малък. Всички малко хорица отиващи сутрин на работата, работещи здраво, за да бъдат ограбени от поредния човек с власт, а после малкия човечец, жално търкащ лотарийния си билет от Лафка, се възхищава на „големците“ – „брее, ти много си откраднал и не са те заключили, а и един работен ден нямаш“. Ехх, да можех и аз да бъда като теб. Тук не обичаме да е трудно, а напълно обратното, обичаме да е лесно и на всичкото отгоре и да е наготово.

Има една дума, която много добре описва народния ни манталитет и тя е шуробаджанащина. А какво всъщност се тай зад тази дума – тук стой сигурността, лесния статут, който по-късно ни дава нарицателното или по-скоро титлата „еее, ти си най-големия“, и получаваш лавровия венец от всички малки. Достойно получен и на дълго и на широко обсъден по ресторанти, кафета, където се социализираме. Имах един приятел, който винаги казваше – „Ако нямаш дядо владика, поп няма да станеш.“ И така чакаме тоя дядо владика да ни даде неговата закрила, неговата идентичност, та да може ние да се крием по кафетата и да обсъждаме другите хора, с оригинални идентичности, защото няма как да станем „най-големите“, ако някой голям не ни направи. И за това загубил идентичността си търкайки тоя пореден билет от националната лотария и си мисля, ех, Колко е лесно да си голям в България…

Искам предварително да се извиня, че тази вечер ще Ви изкарам на смотаната "първа".
Блогът и постингът Ви беше избран от мой Приятел и идеята е своеобразен протест с/у безхаберието в блога.
Условието, което бях поставил на Приятеля си беше постингът да е с под 100 прочита, да е на непопулярен блогър /извинете ме за това определение/ и да е от днес, за да може да го "вдигна" на "първа".
Е... Вие сте един от четиримата избрани.

Още веднъж: ИЗВИНЕТЕ МЕ и се надявам да разберете, че демонстрацията я правя с благородна цел.

прашинката ж

ПС ЗА МОДЕРАТОРИТЕ НА БЛОГА: Искрено се надявам да прозрете, че демонстрацията не е на сила, а на интелект и способности. Че се явява поредния мой протест и приканване към Вас да започнете да поставяте нещата в блога в нормална рамка. Не мисля, че този готин постинг не заслужава да престои 24 часа на "първа" и, ако Вие го свалите от там - само ще докажете, че не вършите съвестно работата си. Защото стотици пъти на "първа" са престоявали постинги нито стойности, нито граматически издържани... Престоявали са и постинги с цинизми и обиди... Престоявали са постинги, създаващи интриги...
И, ако свалите този - само ще покажете на блогърите каква е Вашата същност.
Така, че...
ВИЕ СИ РЕШАВАТЕ!

А ако нямаш вуйчо владика?...